Mar 27, 2009, 11:09 PM

Накъде вървим?

  Poetry » Other
676 0 2

 

                                             Любов ли бе -

                                           земя или небе?

                          Обичат ли ме? Обичам ли?

                           Или май харесвам повече

                                            да ме боли?

                            Писна ми от слънчеви дни!

                                     Виж - навън вали!

                      И грозната си усмивка не трябва

                                           да слагам.

                       И не е нужно "чест" на слънцето

                                         да отдавам.

                         И няма да слушам празни речи

                                                дори.

                             Писна ми от слънчеви дни!

                                   Пясък почна да вали!

                               На кого принадлежим?

                           Да, животът ни подмина

                           и няма как да си го върнем.

                        Не търгувам със душата си -

                               залагам на любовта!

                       ... Накрая само прах остана

                                 от безсилните ни,

                                  издъхващи тела.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Оля Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...