13 nov 2012, 20:57

Нали?

  Poesía » Otra
1.8K 0 5

на Малкия Принц

 

 

Мечтите ни са...

падащи звезди

 

и всеки метеор,

прорязващ хоризонта,

 

убива

по една от тях...

 

Но все пак,

ярката следа,

 

огряваща

безлунните ни нощи,

 

зачева всеки път

едно желание,

 

което също е...

мечта.

 

Нали?

 

... тъй краят

среща

своето

начало...

 

 

13.11.2012

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВикМарк Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво!
  • Прекрасно!
    Когато умира залеза, някъде изгрява Зората!
  • мечтите ни държат живи в този живот, братле...

    напук на метеорите!!!
  • ...безпътният...
    коларски път,
    радостно-дълъг и цветен,
    страшно самотен, но...

    прекрасно труден...

    ...пътят...

    Маргарита, Маргарита....
  • Пътят
    без трите посоки-
    освен една.
    Коларски.
    По средата-трева.
    Дълъг,
    (надявам се)
    да опаше земята.
    Радостен-
    с две бразди от колела.
    Цветен-
    щом през мене минава.
    Страшен-
    заради прощаването.
    Покрит
    с малки камъчета-
    деца на скалата.
    (като въздишки от самота)
    Труден-
    заради праха във очите ми.
    Прекрасен-
    заради обичането...

    Пътят,

    който...


    винаги те намира!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...