Nov 13, 2012, 8:57 PM

Нали?

  Poetry » Other
1.8K 0 5

на Малкия Принц

 

 

Мечтите ни са...

падащи звезди

 

и всеки метеор,

прорязващ хоризонта,

 

убива

по една от тях...

 

Но все пак,

ярката следа,

 

огряваща

безлунните ни нощи,

 

зачева всеки път

едно желание,

 

което също е...

мечта.

 

Нали?

 

... тъй краят

среща

своето

начало...

 

 

13.11.2012

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВикМарк All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво!
  • Прекрасно!
    Когато умира залеза, някъде изгрява Зората!
  • мечтите ни държат живи в този живот, братле...

    напук на метеорите!!!
  • ...безпътният...
    коларски път,
    радостно-дълъг и цветен,
    страшно самотен, но...

    прекрасно труден...

    ...пътят...

    Маргарита, Маргарита....
  • Пътят
    без трите посоки-
    освен една.
    Коларски.
    По средата-трева.
    Дълъг,
    (надявам се)
    да опаше земята.
    Радостен-
    с две бразди от колела.
    Цветен-
    щом през мене минава.
    Страшен-
    заради прощаването.
    Покрит
    с малки камъчета-
    деца на скалата.
    (като въздишки от самота)
    Труден-
    заради праха във очите ми.
    Прекрасен-
    заради обичането...

    Пътят,

    който...


    винаги те намира!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...