Нали?

Поэзия » Другая

1.8K 0 5

на Малкия Принц

Мечтите ни са...

падащи звезди

и всеки метеор,

прорязващ хоризонта,

убива

по една от тях...

Но все пак,

ярката следа,

огряваща

безлунните ни нощи,

зачева всеки път

едно желание,

което също е...

мечта.

Нали?

... тъй краят

среща

своето

начало...

13.11.2012

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

daik (Георги Динински)

Красиво!

2013-06-10T23:14:17+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Прекрасно!
Когато умира залеза, някъде изгрява Зората!

2013-03-15T11:40:05+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

мечтите ни държат живи в този живот, братле...

напук на метеорите!!!

2012-11-17T22:05:52+02:00
Re4enKos (ВикМарк)

...безпътният...
коларски път,
радостно-дълъг и цветен,
страшно самотен, но...

прекрасно труден...

...пътят...

Маргарита, Маргарита....

2012-11-15T20:19:04+02:00
враната (Маргарита Василева)

Пътят
без трите посоки-
освен една.
Коларски.
По средата-трева.
Дълъг,
(надявам се)
да опаше земята.
Радостен-
с две бразди от колела.
Цветен-
щом през мене минава.
Страшен-
заради прощаването.
Покрит
с малки камъчета-
деца на скалата.
(като въздишки от самота)
Труден-
заради праха във очите ми.
Прекрасен-
заради обичането...

Пътят,

който...

винаги те намира!

2012-11-15T14:06:59+02:00