17 mar 2011, 19:41

Нали ми позволяваш...

  Poesía » Otra
1K 0 2

 Нали ще се порадваме

 на слънцето?   И заедно лъчите ще си  поделим.   Нали  и мъничко, от  нашите си вече,  на другите ще подарим?   Нали със песните  на птиците,  природата ще съживим?   А после звук по звук   във всеки дом ще приютим?  Нали, нали усмихваш се сега?  И с мислите целуваш всяко цвете?  Очите реят се из тия небеса  и леко е в  душите?  Нали не си забравил, че ме има?...   По вятъра изпращам ти покана, да залудуваме с мечтите. ... Защото теб, Живот,  тъй много те  обичам... ................................................ Нали ми позволяваш да остана?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разбира се, че ти позволява!С радост!
  • Усмихвам се, и целувам всяко цвете!
    Много жизнено, изпълнено с много любов!
    "... Защото теб, Живот,
    тъй много те обичам..." - Как няма да ти позволи, да останеш?! На мен ми позволи, и на теб ще позволи!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...