Mar 17, 2011, 7:41 PM

Нали ми позволяваш...

Poetry » Other

1K 0 2

Нали ще се порадваме

на слънцето? И заедно лъчите ще си поделим. Нали и мъничко, от нашите си вече, на другите ще подарим? Нали със песните на птиците, природата ще съживим? А после звук по звук във всеки дом ще приютим? Нали, нали усмихваш се сега? И с мислите целуваш всяко цвете? Очите реят се из тия небеса и леко е в душите? Нали не си забравил, че ме има?... По вятъра изпращам ти покана, да залудуваме с мечтите. ... Защото теб, Живот, тъй много те обичам... ................................................ Нали ми позволяваш да остана?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

bojilova1 (Петя Божилова)

Разбира се, че ти позволява!С радост!

2011-03-17T22:59:17+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Усмихвам се, и целувам всяко цвете!
Много жизнено, изпълнено с много любов!
"... Защото теб, Живот,
тъй много те обичам..." - Как няма да ти позволи, да останеш?! На мен ми позволи, и на теб ще позволи!

2011-03-17T19:56:15+02:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0