17.03.2011 г., 19:41 ч.

Нали ми позволяваш... 

  Поезия » Друга
736 0 2

 Нали ще се порадваме

 на слънцето? 
 И заедно лъчите ще си  поделим. 
 Нали  и мъничко, от  нашите си вече,
 на другите ще подарим? 
 Нали със песните  на птиците,
 природата ще съживим? 
 А после звук по звук 
 във всеки дом ще приютим?
 Нали, нали усмихваш се сега?
 И с мислите целуваш всяко цвете?
 Очите реят се из тия небеса
 и леко е в  душите?
 Нали не си забравил, че ме има?... 
 По вятъра изпращам ти покана,
да залудуваме с мечтите.
... Защото теб, Живот, 
тъй много те  обичам...
................................................
Нали ми позволяваш да остана?

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разбира се, че ти позволява!С радост!
  • Усмихвам се, и целувам всяко цвете!
    Много жизнено, изпълнено с много любов!
    "... Защото теб, Живот,
    тъй много те обичам..." - Как няма да ти позволи, да останеш?! На мен ми позволи, и на теб ще позволи!
Предложения
: ??:??