17 мар. 2011 г., 19:41

Нали ми позволяваш...

1K 0 2

 Нали ще се порадваме

 на слънцето?   И заедно лъчите ще си  поделим.   Нали  и мъничко, от  нашите си вече,  на другите ще подарим?   Нали със песните  на птиците,  природата ще съживим?   А после звук по звук   във всеки дом ще приютим?  Нали, нали усмихваш се сега?  И с мислите целуваш всяко цвете?  Очите реят се из тия небеса  и леко е в  душите?  Нали не си забравил, че ме има?...   По вятъра изпращам ти покана, да залудуваме с мечтите. ... Защото теб, Живот,  тъй много те  обичам... ................................................ Нали ми позволяваш да остана?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разбира се, че ти позволява!С радост!
  • Усмихвам се, и целувам всяко цвете!
    Много жизнено, изпълнено с много любов!
    "... Защото теб, Живот,
    тъй много те обичам..." - Как няма да ти позволи, да останеш?! На мен ми позволи, и на теб ще позволи!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...