30 ago 2011, 21:07

Нали въобще те няма

  Poesía
885 0 2

 

Не ще дойдеш и в съня ми непоискан.

За да изровиш самота от тавана.

(Крия стълба под убийствения писък,

който пазеше сърцето на вулкана -

онзи, който зората на душата ми

предрече, че ще пламне като слънцето.

И избълва откраднати припадъци,

кърващи от надеждите за утрото...)

Ти ще дойдеш във съня ми непоискан.

Ще изровиш тъжен спомен от стената,

ще се изкачиш по него, ще увиснеш -

пак невидим, нали въобще те няма...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...