Aug 30, 2011, 9:07 PM

Нали въобще те няма

  Poetry
883 0 2

 

Не ще дойдеш и в съня ми непоискан.

За да изровиш самота от тавана.

(Крия стълба под убийствения писък,

който пазеше сърцето на вулкана -

онзи, който зората на душата ми

предрече, че ще пламне като слънцето.

И избълва откраднати припадъци,

кърващи от надеждите за утрото...)

Ти ще дойдеш във съня ми непоискан.

Ще изровиш тъжен спомен от стената,

ще се изкачиш по него, ще увиснеш -

пак невидим, нали въобще те няма...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...