Не ще дойдеш и в съня ми непоискан.
За да изровиш самота от тавана.
(Крия стълба под убийствения писък,
който пазеше сърцето на вулкана -
онзи, който зората на душата ми
предрече, че ще пламне като слънцето.
И избълва откраднати припадъци,
кърващи от надеждите за утрото...)
Ти ще дойдеш във съня ми непоискан.
Ще изровиш тъжен спомен от стената,
ще се изкачиш по него, ще увиснеш -
пак невидим, нали въобще те няма...