30 авг. 2011 г., 21:07

Нали въобще те няма

888 0 2

 

Не ще дойдеш и в съня ми непоискан.

За да изровиш самота от тавана.

(Крия стълба под убийствения писък,

който пазеше сърцето на вулкана -

онзи, който зората на душата ми

предрече, че ще пламне като слънцето.

И избълва откраднати припадъци,

кърващи от надеждите за утрото...)

Ти ще дойдеш във съня ми непоискан.

Ще изровиш тъжен спомен от стената,

ще се изкачиш по него, ще увиснеш -

пак невидим, нали въобще те няма...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...