3 dic 2019, 7:49

Нали затуй наричат ме Жена!

  Poesía
899 9 16

Понякога, така ме възприемат –

съвсем обикновена, без мечти,

но всъщност, те не знаят, че във мене,

живеят още няколко жени...

 

и всяка се раздава. Не отнема.

Сестра, съпруга, майка, дъщеря,

забравила, какво е лично време –

изгубвам се в минутка тишина.

 

Животът си обаче, не заменям,

дори за всички радости в света.

По-важно е, как аз се възприемам,

нали затуй наричат ме Жена!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Марко, за ракията си можеш да бъдеш спокоен, не кусвам...
    Друго е, но не му е тук мястото!
  • Само да не съм ти в къщи...
    Плашиш ме ? С какво ?
    Да не би да ми изпиеш ракията ?
    То си е за страх тогава.
  • Младене, Марко, за мен е чест, че сте ми били на гости! Благодаря ви!
    Марко... само да не съм ти в къщата! Чувствам се поласкана!
  • Прекрасно, точно, истинско !
    Казвал съм ти, че караш мъжете да мечтаят за жена, като теб.
    Сега го потвърждаваш .
  • Елка го е казала най-точно, Руми. Описала си по прекрасен начин и непостижимо лаконично многоликия образ на жената. Поздравявам те!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...