3 дек. 2019 г., 07:49

Нали затуй наричат ме Жена!

897 9 16

Понякога, така ме възприемат –

съвсем обикновена, без мечти,

но всъщност, те не знаят, че във мене,

живеят още няколко жени...

 

и всяка се раздава. Не отнема.

Сестра, съпруга, майка, дъщеря,

забравила, какво е лично време –

изгубвам се в минутка тишина.

 

Животът си обаче, не заменям,

дори за всички радости в света.

По-важно е, как аз се възприемам,

нали затуй наричат ме Жена!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Марко, за ракията си можеш да бъдеш спокоен, не кусвам...
    Друго е, но не му е тук мястото!
  • Само да не съм ти в къщи...
    Плашиш ме ? С какво ?
    Да не би да ми изпиеш ракията ?
    То си е за страх тогава.
  • Младене, Марко, за мен е чест, че сте ми били на гости! Благодаря ви!
    Марко... само да не съм ти в къщата! Чувствам се поласкана!
  • Прекрасно, точно, истинско !
    Казвал съм ти, че караш мъжете да мечтаят за жена, като теб.
    Сега го потвърждаваш .
  • Елка го е казала най-точно, Руми. Описала си по прекрасен начин и непостижимо лаконично многоликия образ на жената. Поздравявам те!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...