6 ago 2007, 11:25

Намачкан чадър

  Poesía
1.2K 0 3
Телата ни мокри ситен дъждец,
локви цапат нозете тъй морни...
По прашния път пробягва крадец
влачи мечтите си черни, бездомни.

А облаците рисуват дъга,
нацапана от разбити късове лед.
Вали! Гърми! Докога
ще целуваме вятъра блед?

Само илюзии носи дъжда,
само мрачни, ситни надежди!
А аз искам... на светло да те отведа
и да те откъсна от всички зли прежди!

Да нарисуваме яркото утро
и да задраскаме черния плач.
Уви, дъждовно ще да е утре,
от рано сутрин, до късен здрач!

Телата облива силният дъжд!
Локви цапат сърцата студени...
Тича бездомник - крадецът все същ
и влачи спомени разпилени...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...