Намачкан чадър
Телата ни мокри ситен дъждец,
локви цапат нозете тъй морни...
По прашния път пробягва крадец
влачи мечтите си черни, бездомни.
А облаците рисуват дъга,
нацапана от разбити късове лед.
Вали! Гърми! Докога
ще целуваме вятъра блед?
Само илюзии носи дъжда,
само мрачни, ситни надежди!
А аз искам... на светло да те отведа
и да те откъсна от всички зли прежди!
Да нарисуваме яркото утро
и да задраскаме черния плач.
Уви, дъждовно ще да е утре,
от рано сутрин, до късен здрач!
Телата облива силният дъжд!
Локви цапат сърцата студени...
Тича бездомник - крадецът все същ
и влачи спомени разпилени...
локви цапат нозете тъй морни...
По прашния път пробягва крадец
влачи мечтите си черни, бездомни.
А облаците рисуват дъга,
нацапана от разбити късове лед.
Вали! Гърми! Докога
ще целуваме вятъра блед?
Само илюзии носи дъжда,
само мрачни, ситни надежди!
А аз искам... на светло да те отведа
и да те откъсна от всички зли прежди!
Да нарисуваме яркото утро
и да задраскаме черния плач.
Уви, дъждовно ще да е утре,
от рано сутрин, до късен здрач!
Телата облива силният дъжд!
Локви цапат сърцата студени...
Тича бездомник - крадецът все същ
и влачи спомени разпилени...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сиси Валентинова Все права защищены
Поздрави!
