Unforgotten`feeling`f (Сиси Валентинова)
63 27
Aug 6, 2007, 11:25 AM

Намачкан чадър 

  Poetry
861 0 3
Телата ни мокри ситен дъждец,
локви цапат нозете тъй морни...
По прашния път пробягва крадец
влачи мечтите си черни, бездомни.

А облаците рисуват дъга,
нацапана от разбити късове лед.
Вали! Гърми! Докога
ще целуваме вятъра блед?

Само илюзии носи дъжда,
само мрачни, ситни надежди!
А аз искам... на светло да те отведа
и да те откъсна от всички зли прежди!

Да нарисуваме яркото утро
и да задраскаме черния плач.
Уви, дъждовно ще да е утре,
от рано сутрин, до късен здрач!

Телата облива силният дъжд!
Локви цапат сърцата студени...
Тича бездомник - крадецът все същ
и влачи спомени разпилени...


© Сиси Валентинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??