Намерен

15 may 2018, 15:25

Poesía » De amor

373 3 2

Той мълчи със уюта на вечер.
А в брадата му мисли гнездят.
Той научи сърцето на вечност.
И е среща пред нас всеки път.

Колко нежно припламват очите
от отсрещния ъгъл на стаята.
А пред тях и небето е ниско.
Боже, падам. А кой ще ме хване?...

Той се смее, към мене загледан.
И ме пуска да вляза в зениците.
Между нас се пропуква довереност,
разцъфтяват еони обичане.

Мили мой... Съвършен и безмилостен.
Синоним на любов и на щастие!
Радостта ми е това е, че има те!
Мое сладко нетленно богатство!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.