15.05.2018 г., 15:25 ч.

Намерен 

  Поезия » Любовна
415 3 2
Той мълчи със уюта на вечер.
А в брадата му мисли гнездят.
Той научи сърцето на вечност.
И е среща пред нас всеки път.
Колко нежно припламват очите
от отсрещния ъгъл на стаята.
А пред тях и небето е ниско.
Боже, падам. А кой ще ме хване?...
Той се смее, към мене загледан.
И ме пуска да вляза в зениците.
Между нас се пропуква довереност,
разцъфтяват еони обичане. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??