5 ago 2007, 8:26

Намери ме

  Poesía
1K 2 7
Намери ме в мрака,
пусни ме да мина през прага,
загърни ме с обич,
с радост и сила!
Приюти ме! Обикни ме!
С криле свободни да летим
и на клади вечни да горим.
Усмивки чисти аз ще приема,
ще се боря и тях ще си взема.
Нека очите ти бъдат мои,
а душата и сърцето ми твои.
Научи ме да обичам!
Научи ме да се радвам!
Научи ме да живея
и доброто в мен да надделее!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Възможно е да съм го писала и в юношеските си години Благодаря за коментара!
  • Нищо посредствено не намирам и тук, имайки впредвид, че си го написала преди 13 години. Талантът ти определено се е развил впъти.
    Поздравления от мен!
  • Прекалено много самокритика виждам. Това са отпечатъци от сърцето ти в даден момент от времето. Критиката е трябвало да бъде на момента, а не след това.
  • Не е страхотно...Когато чета тези стихове сега ми се струват твърде посредствени, по детски наивни...Чисто стихоплетство!
  • Страхотно е. Поздрави от мен ((;

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...