azura_luna (Петя Стефанова) azura_luna (Петя Стефанова)
23 154
Aug 5, 2007, 8:26 AM

Намери ме

  Poetry
1K 2 7
Намери ме в мрака,
пусни ме да мина през прага,
загърни ме с обич,
с радост и сила!
Приюти ме! Обикни ме!
С криле свободни да летим
и на клади вечни да горим.
Усмивки чисти аз ще приема,
ще се боря и тях ще си взема.
Нека очите ти бъдат мои,
а душата и сърцето ми твои.
Научи ме да обичам!
Научи ме да се радвам!
Научи ме да живея
и доброто в мен да надделее!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Стефанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • azura_luna (Петя Стефанова)
    azura_luna (Петя Стефанова)
    Възможно е да съм го писала и в юношеските си години Благодаря за коментара!
  • Silfredim (Димитър Василев)
    Silfredim (Димитър Василев)
    Нищо посредствено не намирам и тук, имайки впредвид, че си го написала преди 13 години. Талантът ти определено се е развил впъти.
    Поздравления от мен!
  • alx (Alexander)
    alx (Alexander)
    Прекалено много самокритика виждам. Това са отпечатъци от сърцето ти в даден момент от времето. Критиката е трябвало да бъде на момента, а не след това.
  • azura_luna (Петя Стефанова)
    azura_luna (Петя Стефанова)
    Не е страхотно...Когато чета тези стихове сега ми се струват твърде посредствени, по детски наивни...Чисто стихоплетство!
  • Love-anD-PaSsioN (Михаела Димитрова)
    Love-anD-PaSsioN (Михаела Димитрова)
    Страхотно е. Поздрави от мен ((;

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0