30 nov 2008, 10:09

Намери ме

  Poesía
1.6K 0 28
 

Намери ме, Любов, намери ме,

когато навънка падат звезди,

когато в сърцето няма пътека,

когато най-много в мене боли,

 

когато ръката пак е студена,

а мракът гнезди във очите ми

и пулсира самотно моята вена,

и се изцежда само в тъгите ми.

 

Знам, че си скрита зад ъгала.

Толкова пъти за тебе се взирах,

толкова пъти си се усмихвала,

толкова пъти след тебе умирах.

 

Не отминавай, Любов, погледни -

нося само вятър в косите си.

Покажи ми свойте скрити следи,

знам сега с прах, че покрити са.

 

Намери ме, Любов, намери ме

и върни ми живеца по устните.

Ако искаш ще дам. Разтопи ме.

Щом те няма, Любов, пусто е.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....