30 nov 2008, 10:09

Намери ме

  Poesía
1.6K 0 28
 

Намери ме, Любов, намери ме,

когато навънка падат звезди,

когато в сърцето няма пътека,

когато най-много в мене боли,

 

когато ръката пак е студена,

а мракът гнезди във очите ми

и пулсира самотно моята вена,

и се изцежда само в тъгите ми.

 

Знам, че си скрита зад ъгала.

Толкова пъти за тебе се взирах,

толкова пъти си се усмихвала,

толкова пъти след тебе умирах.

 

Не отминавай, Любов, погледни -

нося само вятър в косите си.

Покажи ми свойте скрити следи,

знам сега с прах, че покрити са.

 

Намери ме, Любов, намери ме

и върни ми живеца по устните.

Ако искаш ще дам. Разтопи ме.

Щом те няма, Любов, пусто е.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...