Намери ме
Намери ме, Любов, намери ме,
когато навънка падат звезди,
когато в сърцето няма пътека,
когато най-много в мене боли,
когато ръката пак е студена,
а мракът гнезди във очите ми
и пулсира самотно моята вена,
и се изцежда само в тъгите ми.
Знам, че си скрита зад ъгала.
Толкова пъти за тебе се взирах,
толкова пъти си се усмихвала,
толкова пъти след тебе умирах.
Не отминавай, Любов, погледни -
нося само вятър в косите си.
Покажи ми свойте скрити следи,
знам сега с прах, че покрити са.
Намери ме, Любов, намери ме
и върни ми живеца по устните.
Ако искаш ще дам. Разтопи ме.
Щом те няма, Любов, пусто е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
