Намерих съня си пробуден във теб
Дълго те търсих и чаках - уморена съм вече...
намерих съня си пробуден при теб - но, уморена,
уморена съм вече да чакам да ми отвориш
от страх ли - да не би да влетя като зимна
вихрушка в душата ти...
Уморена бях да имам щастлива съдба -
от радостта да обичам и да бъда обичана
се изморих - а бях сбъднала света
и аз самата бях сбъдната мечта - но ти влетя
като вихрушка в душата ми...
И усетих вкуса на всяка милувка в живота си.
Не разбирах преди смисъла на съдбата си.
Пропилявах времето си, нечувайки сърцето си.
Но днес, днес съм уморена да бъда
препълнената от теб чаша...
Намерих в гнева си твоята нежност
дадох ти властта над сърцето си,
но бъркам нещо, щом се повтарям
от страх ли - да не би да влетиш като зимна
вихрушка в душата ми...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
