Намерих съня си пробуден във теб
Дълго те търсих и чаках - уморена съм вече...
намерих съня си пробуден при теб - но, уморена,
уморена съм вече да чакам да ми отвориш
от страх ли - да не би да влетя като зимна
вихрушка в душата ти...
Уморена бях да имам щастлива съдба -
от радостта да обичам и да бъда обичана
се изморих - а бях сбъднала света
и аз самата бях сбъдната мечта - но ти влетя
като вихрушка в душата ми...
И усетих вкуса на всяка милувка в живота си.
Не разбирах преди смисъла на съдбата си.
Пропилявах времето си, нечувайки сърцето си.
Но днес, днес съм уморена да бъда
препълнената от теб чаша...
Намерих в гнева си твоята нежност
дадох ти властта над сърцето си,
но бъркам нещо, щом се повтарям
от страх ли - да не би да влетиш като зимна
вихрушка в душата ми...
© Нели Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Малко рамката на произведението не ми се нрави, но по отношение на съдържание смятам, че е много интересно. А и след прочитането на финала оставам някакси приятно объркан... Хвърля в дълбоки размисли. Благодаря ти за написаното!
-
И от мен, Ванина! Настроението, което съм описала в таво стихче отразява дълго стаявана обич...
-
Поздрав!
-
хубаво е.поздравче!
-
Много хубаво , много, мила Нели.
-
интересно е
хареса ми -
Не спирай и не се уморявай а дерзай.Поздрави от мен
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
