29 авг. 2007 г., 10:56

Намерих съня си пробуден във теб

815 0 7

Дълго те търсих и чаках - уморена съм вече...
намерих съня си пробуден при теб - но, уморена,
уморена съм вече да чакам да ми отвориш
от страх ли - да не би да влетя като зимна
вихрушка в душата ти...

Уморена бях да имам щастлива съдба -

от радостта да обичам и да бъда обичана

се изморих - а бях сбъднала света

и аз самата бях сбъдната мечта - но ти влетя
като вихрушка в душата ми...

И усетих вкуса на всяка милувка в живота си.
Не разбирах преди смисъла на съдбата си.
Пропилявах времето си, нечувайки сърцето си.
Но днес, днес съм уморена да бъда
препълнената от теб чаша...

Намерих в гнева си твоята нежност
дадох ти властта над сърцето си,
но бъркам нещо, щом се повтарям
от страх ли - да не би да влетиш като зимна
вихрушка в душата ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Малко рамката на произведението не ми се нрави, но по отношение на съдържание смятам, че е много интересно. А и след прочитането на финала оставам някакси приятно объркан... Хвърля в дълбоки размисли. Благодаря ти за написаното!
  • И от мен, Ванина! Настроението, което съм описала в таво стихче отразява дълго стаявана обич...
  • Поздрав!
  • хубаво е.поздравче!
  • Много хубаво , много, мила Нели.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...