Намерих те
Намерих те – във тъмното светулка,
в небето нощно – падаща звезда.
Звукът във тишината – на цигулка,
проблясващ лъч сред гъстата гора.
Намерих те – морето те донесе,
послание в бутилка си за мен.
Онази тъжна, но красива песен
и щом те чух осмисли моя ден.
Намерих те – ключът си от вратата,
на онзи чудотворен светъл храм.
Със тебе аз изгубих самотата,
а сто години бях прекарал сам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
