27 nov 2009, 10:20

Намирам те… 

  Poesía
1090 0 41

 

              Намирам те…


Намирам те на своя кръстен път,
на кладата на чувствената нива,
синкопни многоточия искрят,
ехтят, разпалват, бавно ме опиват…

Намирам те в камбанено небе,
езикът ù със Нищото говори
и всеки смисъл го дели на две,
дихание вълшебно да повтори…

Намирам те във вятърни криле,
на песента в сърцето осланена,
по струните сълза ли заснове,
ще съм любов… Във стих опитомена…

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??