Nov 27, 2009, 10:20 AM

Намирам те… 

  Poetry
1137 0 41
Намирам те…
Намирам те на своя кръстен път,
на кладата на чувствената нива,
синкопни многоточия искрят,
ехтят, разпалват, бавно ме опиват…
Намирам те в камбанено небе,
езикът ù със Нищото говори
и всеки смисъл го дели на две,
дихание вълшебно да повтори…
Намирам те във вятърни криле,
на песента в сърцето осланена,
по струните сълза ли заснове, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??