Намирам те…
Намирам те на своя кръстен път,
на кладата на чувствената нива,
синкопни многоточия искрят,
ехтят, разпалват, бавно ме опиват…
Намирам те в камбанено небе,
езикът ù със Нищото говори
и всеки смисъл го дели на две,
дихание вълшебно да повтори…
Намирам те във вятърни криле,
на песента в сърцето осланена,
по струните сълза ли заснове, ...