22 ene 2010, 22:52

Намислих си...

  Poesía » Otra
825 0 11

Ще се прескундя-

както казваше баба.

И ще застана наопаки,

вдъхновена от зимните повеи.

 

После ще спра да пиша,

и вместо това ще наелектризирам

косата си с химикалка

за жълти стотинки...

 

Когато ми дойде умът в главата,

ще грабна белия лист

и ще пиша. Много дълго ще пиша,

без да подреждам думите.

 

Те сами ще се нижат...

Защото зная, че после ще

ги сричаш – буква по буква.

И всяка ще ти дере гърлото,

не от безразличие,

А затова, защото...

 

Толкова дълго притискаш

в гърдите си онази плаха думичка,

дето все се мотае на върха на езика ти,

и все не искаш да я изплюеш…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...