Намислих си...
Ще се прескундя-
както казваше баба.
И ще застана наопаки,
вдъхновена от зимните повеи.
После ще спра да пиша,
и вместо това ще наелектризирам
косата си с химикалка
за жълти стотинки...
Когато ми дойде умът в главата,
ще грабна белия лист
и ще пиша. Много дълго ще пиша,
без да подреждам думите.
Те сами ще се нижат...
Защото зная, че после ще
ги сричаш – буква по буква.
И всяка ще ти дере гърлото,
не от безразличие,
А затова, защото...
Толкова дълго притискаш
в гърдите си онази плаха думичка,
дето все се мотае на върха на езика ти,
и все не искаш да я изплюеш…
© Нели All rights reserved.
