7 jul 2018, 17:16

Намордник на вълчица. Да не вие. 

  Poesía » Otra
566 8 23

А бях добра и весела, и бяла
и дом си имах, радио и куче.
Не слагах на кантар, какво съм дала
и радвах се усмивка да получа.

 

И всичко беше просто, много просто,
вратата незаключена оставях.
Сестри и братя имах, а не гости,
усмивките и песните раздавах.

 

А после не разбрах какво се случи.
С горчиво име кръсти ме съдбата.
Пак имах дом и радио и куче
и катинар, с верига на вратата.

 

Сега сърце не нося – черна дупка.
Душата в дрипи някакви се крие.
И уж съм жива... Шарена черупка.
Намордник на вълчица. Да не вие.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??