Jul 7, 2018, 5:16 PM

Намордник на вълчица. Да не вие. 

  Poetry » Other
494 8 23

А бях добра и весела, и бяла
и дом си имах, радио и куче.
Не слагах на кантар, какво съм дала
и радвах се усмивка да получа.

 

И всичко беше просто, много просто,
вратата незаключена оставях.
Сестри и братя имах, а не гости,
усмивките и песните раздавах.

 

А после не разбрах какво се случи.
С горчиво име кръсти ме съдбата.
Пак имах дом и радио и куче
и катинар, с верига на вратата.

 

Сега сърце не нося – черна дупка.
Душата в дрипи някакви се крие.
И уж съм жива... Шарена черупка.
Намордник на вълчица. Да не вие.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??