Намордник на вълчица. Да не вие.
А бях добра и весела, и бяла
и дом си имах, радио и куче.
Не слагах на кантар, какво съм дала
и радвах се усмивка да получа.
И всичко беше просто, много просто,
вратата незаключена оставях.
Сестри и братя имах, а не гости,
усмивките и песните раздавах.
А после не разбрах какво се случи.
С горчиво име кръсти ме съдбата.
Пак имах дом и радио и куче
и катинар, с верига на вратата.
Сега сърце не нося – черна дупка.
Душата в дрипи някакви се крие.
И уж съм жива... Шарена черупка.
Намордник на вълчица. Да не вие.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
