11 jun 2008, 2:14

Намразих себе си

Poesía » Otra

1.4K 0 3

Намразих себе си заради теб и сто пъти в мълчание се давех.
Умирах, раждах се, мъчех се да бъда пак човек, но болката душата ми разяде.
Какво бе ти? Какво бях аз? Една игра? Една измама?
Илюзия беше и съня, а любовта потъна в забрава.
А приятелите ми къде са? До един сега ги няма. Далеч. Гледайки там отстрани, забравили всичко и всички, борейки се за своите мечти.
Кога аз ще се боря за моите?
Не ми остана време да помисля за това. Давах, давах и нищо не исках, затова сега съм сама.
Вярвах в всичко, за мен нямаше невъзможни неща.
Единственото нещо, което искам, е никога да не беше ставало така.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

пенелопе (Станислава Дайлянова)

Преживяно!Още колко връхлитащи чувства те очакват, момиче!Изтрий сълзите си и се изправи!С теб е силата да подредиш света,в който отново ще обичаш и ще бъдеш обичана!Усмихни се и се радвай на чувствата си и най-вече,че нещо се е случило!Ти си богата със своите чувства!Ти си целуната от съдбата!Бъди!

2010-06-09T22:27:41+03:00
BuRn_AliVe (Александър)

Ще си позволя да не се съглася с ruba.Аз самият знам перфектно по какви причини е писан този стих ... Изживял съм го!Трудно е да пишеш за красивото в живота,ако то липсва...или се губи някъде по пътя,защото рано или късно се появява!Харесва ми замисъла,но помисли над конструкцията(ако искаш,не ме слушай).Иначе браво от мен.

2009-10-24T19:13:43+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Много мелодраматично! Стига! Пиши за красивото в живато си. Ех, ако и аз бях на 17! Повярвай ми, в живота има хиляди неща,които си струват! Стига само да поискаш, и ще ги видиш!

2008-06-11T15:28:01+03:00

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0