11 июн. 2008 г., 02:14

Намразих себе си

1.4K 0 3




Намразих себе си заради теб и сто пъти в мълчание се давех.
Умирах, раждах се, мъчех се да бъда пак човек, но болката душата ми разяде.
Какво бе ти? Какво бях аз? Една игра? Една измама?
Илюзия беше и съня, а любовта потъна в забрава.
А приятелите ми къде са? До един сега ги няма. Далеч. Гледайки там отстрани, забравили всичко и всички, борейки се за своите мечти.
Кога аз ще се боря за моите?
Не ми остана време да помисля за това. Давах, давах и нищо не исках, затова сега съм сама.
Вярвах в всичко, за мен нямаше невъзможни неща.
Единственото нещо, което искам, е никога да не беше ставало така.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Преживяно!Още колко връхлитащи чувства те очакват, момиче!Изтрий сълзите си и се изправи!С теб е силата да подредиш света,в който отново ще обичаш и ще бъдеш обичана!Усмихни се и се радвай на чувствата си и най-вече,че нещо се е случило!Ти си богата със своите чувства!Ти си целуната от съдбата!Бъди!
  • Ще си позволя да не се съглася с ruba.Аз самият знам перфектно по какви причини е писан този стих ... Изживял съм го!Трудно е да пишеш за красивото в живота,ако то липсва...или се губи някъде по пътя,защото рано или късно се появява!Харесва ми замисъла,но помисли над конструкцията(ако искаш,не ме слушай).Иначе браво от мен.
  • Много мелодраматично! Стига! Пиши за красивото в живато си. Ех, ако и аз бях на 17! Повярвай ми, в живота има хиляди неща,които си струват! Стига само да поискаш, и ще ги видиш!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...