Намразих себе си
1.4K
0
3
Намразих себе си заради теб и сто пъти в мълчание се давех.
Умирах, раждах се, мъчех се да бъда пак човек, но болката душата ми разяде.
Какво бе ти? Какво бях аз? Една игра? Една измама?
Илюзия беше и съня, а любовта потъна в забрава.
А приятелите ми къде са? До един сега ги няма. Далеч. Гледайки там отстрани, забравили всичко и всички, борейки се за своите мечти.
Кога аз ще се боря за моите?
Не ми остана време да помисля за това. Давах, давах и нищо не исках, затова сега съм сама.
Вярвах в всичко, за мен нямаше невъзможни неща.
Единственото нещо, което искам, е никога да не беше ставало така.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
