Намятам скръб и тръгвам по света....
Сълзите по лицето ми облизва,
вълчицата в безсънна, бяла нощ.
И перли по стрехата ми нанизва,
бездомен дъжд. Сред нищета - разкош.
В долапите мухлясва тихо хляба
доплита паяк примката - тъга.
И силна съм и като мишка слаба,
въже от думи гризах до сега
Догаря въглен в паметта - огнище,
загасям го, с потоци самота.
Бях никъде, с години, правих нищо.
Намятам скръб и тръгвам по света.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
