30.06.2018 г., 23:21 ч.

Намятам скръб и тръгвам по света.... 

211 8 19

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • mislitel (Георги Каменов)
    Силни емоции...
    Поздравявам те.
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Вили, Меги, Рени, багодаря ви!
  • RainaVakova (Райна)
    Ударни финали и драматична от първата до последната дума!
  • JujuBuju (Меги Миткова)
    Отново силна и въздайстваща емоция, Наде!
  • Violet_86 (Виолета)
    И аз настръхвам. Великолепно!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Данаил, Георги, благодаря ви!
  • dansyto (Данаил Таков)
    Харесвам го много и те поздравявам! Винаги вълнуваш
  • генек (Георги Коновски)
    Хареса ми. Но - оптимизъм!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    На една определена възраст, мъжете си купуват спортна кола, мотор, или си хващат 20 годишно девойче (всеки според възможностите си). Жените пишат(според възможностите си). Когато отварянето на клапана не предотвратява избухването-тичаш, наметната, или не, накъдето ти видят очите.Такива разни работи, приятелю.
  • Brezar111 (Людмил Нешев)
    "Бях никъде, с години правих нищо..." Тъжна равносметка, а финалният стих (не че е по-различен като емоция), но все пак дава някаква перспектива.
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Благодаря, Роби!
  • Роби (Роберт)
    Прекрасен стих, Наде!...Поздравления и от мен!...
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Лия, Нежност моя, Силвенце, Водичке, Марийче, Гавраил, благодаря ви!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Дори и наметалото от скръб не може да закрие нежноста на душата.
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Ти си един поетичен гейзер, пред който мога да стоя само с възхищение! Платната, които рисуваш с думи, са чисти като детска душа, измила тъгата си със сълзите на неподправената искреност!
    Аплодирам те, миличка!
  • voda (Елица Ангелова)
    Отнесе ме това мащабно мислене, Наде...
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Колко въздействащо пишеш, Наде! ❤Много ми хареса!
  • contessa (Светла Асенова)
    Недей така...
    Прегръдка?
  • LiaNik (И.К.)
    Еее, това сега ме вдъхнови. Така си представих героинята ,жива и сенчеста, но силна и великолепна...обрулена от бурите и пътя, но...Ах, Наде! Ето това са си вдъхновяващи редове!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.