Намятам скръб и тръгвам по света.... 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2018-07-04T09:42:33+03:00
  Вили, Меги, Рени, багодаря ви!
• RainaVakova

  2018-07-03T15:07:29+03:00
  Ударни финали и драматична от първата до последната дума!
• JujuBuju (Миглена Миткова)

  2018-07-01T23:57:37+03:00
  Отново силна и въздайстваща емоция, Наде!
• Violet_86 (Виолета)

  2018-07-01T22:13:56+03:00
  И аз настръхвам. Великолепно!
• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2018-07-01T20:56:52+03:00
  Данаил, Георги, благодаря ви!
• dansyto (Данаил Таков)

  2018-07-01T20:36:25+03:00
  Харесвам го много и те поздравявам! Винаги вълнуваш
• генек (Георги Коновски)

  2018-07-01T20:26:34+03:00
  Хареса ми. Но - оптимизъм!
• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2018-07-01T13:27:06+03:00
  На една определена възраст, мъжете си купуват спортна кола, мотор, или си хващат 20 годишно девойче (всеки според възможностите си). Жените пишат(според възможностите си). Когато отварянето на клапана не предотвратява избухването-тичаш, наметната, или не, накъдето ти видят очите.Такива разни работи, приятелю.
• Brezar111 (Людмил Нешев)

  2018-07-01T11:46:58+03:00
  "Бях никъде, с години правих нищо..." Тъжна равносметка, а финалният стих (не че е по-различен като емоция), но все пак дава някаква перспектива.
• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2018-07-01T11:18:59+03:00
  Благодаря, Роби!
• Роби (Роберт)

  2018-07-01T11:02:14+03:00
  Прекрасен стих, Наде!...Поздравления и от мен!...
• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2018-07-01T09:05:51+03:00
  Лия, Нежност моя, Силвенце, Водичке, Марийче, Гавраил, благодаря ви!
• Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

  2018-07-01T06:06:33+03:00
  Дори и наметалото от скръб не може да закрие нежноста на душата.
• pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

  2018-07-01T05:47:49+03:00
  Ти си един поетичен гейзер, пред който мога да стоя само с възхищение! Платната, които рисуваш с думи, са чисти като детска душа, измила тъгата си със сълзите на неподправената искреност!
  Аплодирам те, миличка!
• voda (Елица Ангелова)

  2018-07-01T04:24:43+03:00
  Отнесе ме това мащабно мислене, Наде...
• Plevel (Силвия Илиева)

  2018-06-30T23:47:00+03:00
  Колко въздействащо пишеш, Наде! ❤Много ми хареса!
• contessa (Светла Асенова)

  2018-06-30T23:37:41+03:00
  Недей така...
  Прегръдка?
• LiaNik (И.К.)

  2018-06-30T23:37:12+03:00
  Еее, това сега ме вдъхнови. Така си представих героинята ,жива и сенчеста, но силна и великолепна...обрулена от бурите и пътя, но...Ах, Наде! Ето това са си вдъхновяващи редове!