30 июн. 2018 г., 23:21

Намятам скръб и тръгвам по света.... 

  Поэзия » Другая
506 8 18

Сълзите по лицето ми облизва,
вълчицата в безсънна, бяла нощ.
И перли по стрехата ми нанизва,
бездомен дъжд. Сред нищета - разкош.

 

В долапите мухлясва тихо хляба
доплита паяк примката - тъга.
И силна съм и като мишка слаба,
въже от думи гризах до сега
 
Догаря въглен в паметта - огнище,
загасям го, с потоци самота.
Бях никъде, с години, правих нищо.
Намятам скръб и тръгвам по света.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вили, Меги, Рени, багодаря ви!
  • Ударни финали и драматична от първата до последната дума!
  • Отново силна и въздайстваща емоция, Наде!
  • И аз настръхвам. Великолепно!
  • Данаил, Георги, благодаря ви!
  • Харесвам го много и те поздравявам! Винаги вълнуваш
  • Хареса ми. Но - оптимизъм!
  • На една определена възраст, мъжете си купуват спортна кола, мотор, или си хващат 20 годишно девойче (всеки според възможностите си). Жените пишат(според възможностите си). Когато отварянето на клапана не предотвратява избухването-тичаш, наметната, или не, накъдето ти видят очите.Такива разни работи, приятелю.
  • "Бях никъде, с години правих нищо..." Тъжна равносметка, а финалният стих (не че е по-различен като емоция), но все пак дава някаква перспектива.
  • Благодаря, Роби!
  • Прекрасен стих, Наде!...Поздравления и от мен!...
  • Лия, Нежност моя, Силвенце, Водичке, Марийче, Гавраил, благодаря ви!
  • Дори и наметалото от скръб не може да закрие нежноста на душата.
  • Ти си един поетичен гейзер, пред който мога да стоя само с възхищение! Платната, които рисуваш с думи, са чисти като детска душа, измила тъгата си със сълзите на неподправената искреност!
    Аплодирам те, миличка!
  • Отнесе ме това мащабно мислене, Наде...
  • Колко въздействащо пишеш, Наде! ❤Много ми хареса!
  • Недей така...
    Прегръдка?
  • Еее, това сега ме вдъхнови. Така си представих героинята ,жива и сенчеста, но силна и великолепна...обрулена от бурите и пътя, но...Ах, Наде! Ето това са си вдъхновяващи редове!
Предложения
: ??:??