Намятам скръб и тръгвам по света....
Сълзите по лицето ми облизва,
вълчицата в безсънна, бяла нощ.
И перли по стрехата ми нанизва,
бездомен дъжд. Сред нищета - разкош.
В долапите мухлясва тихо хляба
доплита паяк примката - тъга.
И силна съм и като мишка слаба,
въже от думи гризах до сега
Догаря въглен в паметта - огнище,
загасям го, с потоци самота.
Бях никъде, с години, правих нищо.
Намятам скръб и тръгвам по света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
