...когато пиша ти писмо,
сълза хартията ми мокри...!
Тъй плаче, като из ведро,
през буря старият ми покрив!
Нанизано като везмо –
платно, във черно-бели нишки,
пътува винаги самó –
Дете, на бъдещите книжки!
А снимката ти, да мълчи
от електронната ми поща
и в устните ми да горчи
целувката ти много нощи! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
Стихотворението е публикувано за първи път в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 10 март 2017 г. 19,51 часа и е посветено на един поет, който владее до съвършенство калиграфия, и чиито автографи са невероятно красиви. Стихотворението беше написано набърже!