Нанизано като везмо
...когато пиша ти писмо,
сълза хартията ми мокри...!
Тъй плаче, като из ведро,
през буря старият ми покрив!
Нанизано като везмо –
платно, във черно-бели нишки,
пътува винаги самó –
Дете, на бъдещите книжки!
А снимката ти, да мълчи
от електронната ми поща
и в устните ми да горчи
целувката ти много нощи!
Да гледам твоите очи,
както витрината с бонбони,
и обичта ми да личи,
през всички четири сезони!
И пощальонът да върви,
нехайно пак да ме подмине!
Сърцето ми да прокърви,
и кръвното да ми се срине!
С игла да убоде само,
и с нишка Любовта да свърже,
нанизано като везмо –
Писмо, написано набърже!
10.03.2017 г., 19,51 часа
за теб написано набърже
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Чардакова Всички права запазени
! Поздрави от мен!
