21 jul 2010, 21:06

Напев

1.3K 0 3

Прах, пясък, камък,

цвете, храст, вода,

повей, облак, пламък,

трън, река, земя.

 

Мисъл, разказ, спомен,

пепел, път, небе,

трева, пустош, корен,

котка, звяр, дете.

 

Орел връхлитащ, песен,

в далечни висини,

делфин преплува лесно

незнайни дълбини.

 

Криле, гора, вятър,

жито, поглед, зъб,

нокът, кора, театър,

лист, желязо, дъб.

 

Среднощни пеперуди

без шум вещаят сън,

светулки тихо гаснат,

заспиват там - навън.

 

Очи зелени светят

сред гъстата мъгла,

прокрадват се и гледат,

създадени в нощта.

 

Метал, скала и тътен

сред кръв и пръст напяват,

напомнят в ум размътен

туй, що не ще забравят.

 

 

 

 

 

 

 

 

На Женя и Мирела, с пожелание да не забравят :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмил Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....