21.07.2010 г., 21:06

Напев

1.3K 0 3

Прах, пясък, камък,

цвете, храст, вода,

повей, облак, пламък,

трън, река, земя.

 

Мисъл, разказ, спомен,

пепел, път, небе,

трева, пустош, корен,

котка, звяр, дете.

 

Орел връхлитащ, песен,

в далечни висини,

делфин преплува лесно

незнайни дълбини.

 

Криле, гора, вятър,

жито, поглед, зъб,

нокът, кора, театър,

лист, желязо, дъб.

 

Среднощни пеперуди

без шум вещаят сън,

светулки тихо гаснат,

заспиват там - навън.

 

Очи зелени светят

сред гъстата мъгла,

прокрадват се и гледат,

създадени в нощта.

 

Метал, скала и тътен

сред кръв и пръст напяват,

напомнят в ум размътен

туй, що не ще забравят.

 

 

 

 

 

 

 

 

На Женя и Мирела, с пожелание да не забравят :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...