21 июл. 2010 г., 21:06

Напев

1.3K 0 3

Прах, пясък, камък,

цвете, храст, вода,

повей, облак, пламък,

трън, река, земя.

 

Мисъл, разказ, спомен,

пепел, път, небе,

трева, пустош, корен,

котка, звяр, дете.

 

Орел връхлитащ, песен,

в далечни висини,

делфин преплува лесно

незнайни дълбини.

 

Криле, гора, вятър,

жито, поглед, зъб,

нокът, кора, театър,

лист, желязо, дъб.

 

Среднощни пеперуди

без шум вещаят сън,

светулки тихо гаснат,

заспиват там - навън.

 

Очи зелени светят

сред гъстата мъгла,

прокрадват се и гледат,

създадени в нощта.

 

Метал, скала и тътен

сред кръв и пръст напяват,

напомнят в ум размътен

туй, що не ще забравят.

 

 

 

 

 

 

 

 

На Женя и Мирела, с пожелание да не забравят :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмил Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...