21 июл. 2010 г., 21:06

Напев

1.3K 0 3

Прах, пясък, камък,

цвете, храст, вода,

повей, облак, пламък,

трън, река, земя.

 

Мисъл, разказ, спомен,

пепел, път, небе,

трева, пустош, корен,

котка, звяр, дете.

 

Орел връхлитащ, песен,

в далечни висини,

делфин преплува лесно

незнайни дълбини.

 

Криле, гора, вятър,

жито, поглед, зъб,

нокът, кора, театър,

лист, желязо, дъб.

 

Среднощни пеперуди

без шум вещаят сън,

светулки тихо гаснат,

заспиват там - навън.

 

Очи зелени светят

сред гъстата мъгла,

прокрадват се и гледат,

създадени в нощта.

 

Метал, скала и тътен

сред кръв и пръст напяват,

напомнят в ум размътен

туй, що не ще забравят.

 

 

 

 

 

 

 

 

На Женя и Мирела, с пожелание да не забравят :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмил Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...