21 июл. 2010 г., 21:06

Напев

1.3K 0 3

Прах, пясък, камък,

цвете, храст, вода,

повей, облак, пламък,

трън, река, земя.

 

Мисъл, разказ, спомен,

пепел, път, небе,

трева, пустош, корен,

котка, звяр, дете.

 

Орел връхлитащ, песен,

в далечни висини,

делфин преплува лесно

незнайни дълбини.

 

Криле, гора, вятър,

жито, поглед, зъб,

нокът, кора, театър,

лист, желязо, дъб.

 

Среднощни пеперуди

без шум вещаят сън,

светулки тихо гаснат,

заспиват там - навън.

 

Очи зелени светят

сред гъстата мъгла,

прокрадват се и гледат,

създадени в нощта.

 

Метал, скала и тътен

сред кръв и пръст напяват,

напомнят в ум размътен

туй, що не ще забравят.

 

 

 

 

 

 

 

 

На Женя и Мирела, с пожелание да не забравят :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмил Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...