20 sept 2009, 0:51

Написано с твоя подарък 

  Poesía » De amor
5.0 / 2
746 0 3
Измъчих тънкото перо на словото...
Безбройни думи, празна суета!
Тежи в душата ми на времето оловото...
Попивам сивотата на деня.
От Хаоса се раждали вселените.
Звездите, казват, виждат се след взрив.
Какво ли ражда чувства - споделените?
Какво запалва погледа щастлив?
Опитах с Любовта да вляза в действие -
свободна роля, зрители, антракт...
Героят - главен... После пак заместване...
Аплодисменти! По-добра е! Факт! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бояна Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »