Написано с твоя подарък
Измъчих тънкото перо на словото...
Безбройни думи, празна суета!
Тежи в душата ми на времето оловото...
Попивам сивотата на деня.
От Хаоса се раждали вселените.
Звездите, казват, виждат се след взрив.
Какво ли ражда чувства - споделените?
Какво запалва погледа щастлив?
Опитах с Любовта да вляза в действие -
свободна роля, зрители, антракт...
Героят - главен... После пак заместване...
Аплодисменти! По-добра е! Факт!
Мизансът някак смазва вдъхновените...
Но пък от него, казват, не боли.
Прибираш в малка чанта съкровеното
и пак напред! На сцената бъди!
Не е за мен! Простете, искам истина!
С умение заключени врати
отварям с поглед - чувство неизмислено!
И никак, ама никак не боли!
Ще бъда с теб за важното причастие!
Ще те прегърна, без да съм добра.
И помисли, дали това е щастие?
Една реална, чувствена жена.
© Бояна All rights reserved.
и да мога да пиша толкова хубави стихове с него!
