13 jul 2017, 10:53

Написаното слово

459 0 5

Подреждам думи във редички

и те съставят всеки стих.

В строените във стъпка срички

аз музиката им открих.

 

И стих след стих градя куплета,

за да стигна образ фин.

И не разчитам на късмета,

кога в душата има клин.

 

Така се ражда и творбата -

напълва празния ми лист.

И със поезия в торбата

аз тръгвам по света лъчист.

 

Да сея словото потребно

в орана, не орана степ.

Живота не е дар на дребно

и аз във него съм със теб. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Водичке! Аз двойно се радвам за теб и твоите постижения!
    Нямаш представа колко ми е приятно, че се познаваме поне виртуално! Бъди!
  • Да минеш през живота с поетичен поглед към реалността, е дарба.
    Имаш я, Колич...
    Радвам се за теб!
  • Благодаря, Пепи!
    Благодаря, Албена!
    Радвам се, че харесвате творбата ми!
    Поздрави от мен и хубава лятна вечер!
  • Продължаеай все така, Никола!
  • Много е хубаво, Колич! Поетичното слово казва много и има своята сила. Привет!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...