13 июл. 2017 г., 10:53

Написаното слово

463 0 5

Подреждам думи във редички

и те съставят всеки стих.

В строените във стъпка срички

аз музиката им открих.

 

И стих след стих градя куплета,

за да стигна образ фин.

И не разчитам на късмета,

кога в душата има клин.

 

Така се ражда и творбата -

напълва празния ми лист.

И със поезия в торбата

аз тръгвам по света лъчист.

 

Да сея словото потребно

в орана, не орана степ.

Живота не е дар на дребно

и аз във него съм със теб. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Водичке! Аз двойно се радвам за теб и твоите постижения!
    Нямаш представа колко ми е приятно, че се познаваме поне виртуално! Бъди!
  • Да минеш през живота с поетичен поглед към реалността, е дарба.
    Имаш я, Колич...
    Радвам се за теб!
  • Благодаря, Пепи!
    Благодаря, Албена!
    Радвам се, че харесвате творбата ми!
    Поздрави от мен и хубава лятна вечер!
  • Продължаеай все така, Никола!
  • Много е хубаво, Колич! Поетичното слово казва много и има своята сила. Привет!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...