Подреждам думи във редички
и те съставят всеки стих.
В строените във стъпка срички
аз музиката им открих.
И стих след стих градя куплета,
за да стигна образ фин.
И не разчитам на късмета,
кога в душата има клин.
Така се ражда и творбата -
напълва празния ми лист.
И със поезия в торбата
аз тръгвам по света лъчист.
Да сея словото потребно
в орана, не орана степ.
Живота не е дар на дребно
и аз във него съм със теб.
© Никола Апостолов Все права защищены
Нямаш представа колко ми е приятно, че се познаваме поне виртуално! Бъди!