13.07.2017 г., 10:53

Написаното слово

460 0 5

Подреждам думи във редички

и те съставят всеки стих.

В строените във стъпка срички

аз музиката им открих.

 

И стих след стих градя куплета,

за да стигна образ фин.

И не разчитам на късмета,

кога в душата има клин.

 

Така се ражда и творбата -

напълва празния ми лист.

И със поезия в торбата

аз тръгвам по света лъчист.

 

Да сея словото потребно

в орана, не орана степ.

Живота не е дар на дребно

и аз във него съм със теб. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Водичке! Аз двойно се радвам за теб и твоите постижения!
    Нямаш представа колко ми е приятно, че се познаваме поне виртуално! Бъди!
  • Да минеш през живота с поетичен поглед към реалността, е дарба.
    Имаш я, Колич...
    Радвам се за теб!
  • Благодаря, Пепи!
    Благодаря, Албена!
    Радвам се, че харесвате творбата ми!
    Поздрави от мен и хубава лятна вечер!
  • Продължаеай все така, Никола!
  • Много е хубаво, Колич! Поетичното слово казва много и има своята сила. Привет!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...