13.07.2017 г., 10:53

Написаното слово

461 0 5

Подреждам думи във редички

и те съставят всеки стих.

В строените във стъпка срички

аз музиката им открих.

 

И стих след стих градя куплета,

за да стигна образ фин.

И не разчитам на късмета,

кога в душата има клин.

 

Така се ражда и творбата -

напълва празния ми лист.

И със поезия в торбата

аз тръгвам по света лъчист.

 

Да сея словото потребно

в орана, не орана степ.

Живота не е дар на дребно

и аз във него съм със теб. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Водичке! Аз двойно се радвам за теб и твоите постижения!
    Нямаш представа колко ми е приятно, че се познаваме поне виртуално! Бъди!
  • Да минеш през живота с поетичен поглед към реалността, е дарба.
    Имаш я, Колич...
    Радвам се за теб!
  • Благодаря, Пепи!
    Благодаря, Албена!
    Радвам се, че харесвате творбата ми!
    Поздрави от мен и хубава лятна вечер!
  • Продължаеай все така, Никола!
  • Много е хубаво, Колич! Поетичното слово казва много и има своята сила. Привет!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...