Пусни оранжевите си коси
и направи ми залез пред очите.
Небето после ще роди звезди
и ще заченем любовта си тихо.
Луната те съблича, чисто гола.
С ръцете си чертая ти съзвездия,
а тялото ти кръсти се и моли
космическата ми безкрайна нежност...
И аз прониквам. Бавно и безвременно.
Нощта настръхва в шепота на стонът ти.
Трепери всичко земно и неземно.
Дъхът си притаил е даже Бога.
И ти ме взимаш. Взимаш ме във себе си.
Притискаш ме с блажения си спазъм.
Изливам се в душата ти. Ах, прелестно!
Живота има вкус на твой оргазъм!
©тихопат.
Данаил Антонов
07.08.2023
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados